В интервю за Deutsche Welle д-р Румена Филипова коментира атаките с дронове в Черно море и какво показват те за уязвимостта на България към хибридни заплахи. Според нея този инцидент бележи ескалация на атаките срещу България. Тя посочи, че страната ни е слабо звено и лесна мишена за враждебно чуждестранно влияние заради липсата на сериозна реакция от страна на институциите
В разговора бяха засегнати няколко основни въпроса:
- ескалацията на атаките – от предишни провокации, като паднали дронове, до значително по-сериозни нападения в българските морски води, както и липсата на адекватна институционална реакция. Вместо да изяснят случилото се, институциите омаловажават подобни инциденти и не посочват ясно кой стои зад тях;
- предпазливата официална позиция на България – проблемът не се свежда единствено до разликата между посланията към вътрешната и международната публика. Той поставя и по-дълбокия въпрос за геополитическата ориентация на страната, включително липсата на ясно назоваване на руската заплаха;
- разликите между Балтийския и Черноморския регион – ограниченото регионално сътрудничество, липсата на единна система за сигурност и ограниченията, произтичащи от Конвенцията от Монтрьо, оставят България и Румъния да разчитат до голяма степен на собствените си възможности;
- групата за противоминни действия в Черно море – тя изпълнява важна, но ограничена задача и не решава по-широките проблеми в областта на военноморската отбрана. Сред тях са необходимостта от модернизация на Военноморските сили и по-тясна координация с Румъния;
- сравнението с Румъния – за разлика от България, Румъния ясно посочва руската заплаха и е постигнала по-голям напредък в модернизацията на въоръжените си сили. Слабата реакция на България поражда въпроси сред партньорите ни в НАТО и ЕС относно ангажираността на страната към Алианса.