Акценти от конференцията: Централна и Югоизточна Европа след четири години война

На 27 октомври 2026 г. Институтът за глобални анализи, в партньорство с Посолството на Република Полша в София, събра експерти от цяла Европа, за да обсъдят как външното влияние, хибридните заплахи и геополитическите пренареждания променят Централна и Югоизточна Европа.

В рамките на основната лекция, специалната дискусионна сесия и трите тематични панела участниците разгледаха развитието на руските стратегии за влияние, ролята на Китай в региона и перспективите за по-силно регионално сътрудничество в условията на все по-несигурна среда за сигурност.

От дискусиите се откроиха няколко основни извода:

  • Хибридните заплахи все по-често са насочени към общественото единство, а не само към институциите. Участниците обсъдиха как дезинформацията, кибератаките и саботажът могат взаимно да се усилват, като използват съществуващи обществени разделения по въпроси като миграцията, националната идентичност, историческите спорове и подкрепата за Украйна. Сред примерите бяха фалшиви новини, целящи да провокират напрежение между полската и украинската общественост, както и опити за подкопаване на доверието в демократичните институции.
  • Устойчивостта изисква подход, обхващащ цялото общество. Противодействието на чуждестранната намеса не се изчерпва с проверка на фактите и реакция при кризи. То изисква постоянно действащи механизми за ранно предупреждение и аналитичен капацитет, достоверна и прозрачна правителствена комуникация, медийна грамотност и сътрудничество между публичните институции, журналистите, университетите и гражданското общество. Участниците подчертаха и значението на защитата на демократичния плурализъм: легитимната критика на политиките не бива автоматично да се определя като чуждестранно влияние.
  • Русия и Китай имат припокриващи се интереси, но следват различни стратегии. Макар Китай да се превърна във важен поддръжник на Русия, участниците предупредиха срещу свеждането на Пекин единствено до усилвател на посланията на Москва. В някои части на Западните Балкани Китай предлага на политическите елити алтернативен източник на инвестиции и развитие на инфраструктурата, създавайки икономически зависимости, от които бъдещите правителства трудно могат да се освободят. Междувременно Русия продължава да използва местни политически мрежи, исторически връзки и обществени разделения.
  • Различията в политическите избори и зависимостите на държавите в региона ограничават колективните действия. Различните възприятия за заплахите, вътрешнополитическите процеси и енергийната зависимост продължават да определят реакциите спрямо руската война срещу Украйна. Дискусиите за държавите от Вишеградската група илюстрираха тези разногласия, докато инициативи като Букурещката деветка и инициативата „Три морета“ очертаха възможности за сътрудничество в областта на сигурността, енергетиката и транспортната инфраструктура.
  • Свързаността може да укрепва устойчивостта, но и да създава нови уязвимости. От транспортните коридори север–юг до енергийната инфраструктура и търговските маршрути регионалната свързаност има както стратегическо, така и икономическо значение. Дискусиите за Южен Кавказ допълнително подчертаха, че новите връзки могат да създават стимули за мир, но същевременно да пораждат нови зависимости и конкуренция за определяне на правилата, по които се управляват.
  • Устойчивостта изисква и ориентация към бъдещето. Участниците подчертаха значението на подготовката на обществата за различни възможни сценарии, укрепването на обществената готовност и развитието на капацитет за реакция при възникващи заплахи. В информационна среда, все по-силно повлияна от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, ботове и целенасочено разпространявани наративи, общественото доверие и човешката преценка остават от ключово значение.

Основно послание на конференцията беше, че устойчивостта зависи от разбирането както на външните стратегии, така и на вътрешните условия, които позволяват тяхното въздействие. По-силното регионално сътрудничество изисква трайни институционални връзки, редовен обмен на експертен опит и споделен ангажимент към демократичната сигурност, дори когато националният опит и политическите приоритети се различават.

Благодарим на Посолството на Република Полша в София за съвместната организация на конференцията, както и на всички наши лектори, модератори и участници за съдържателния им принос и ползотворните дискусии.

По-долу можете да намерите интервюта, дадени от основателя на IGA д-р Румена Филипова по темите на конференцията.