Международна кръгла маса: Младежкият фактор изгрява в Централна Европа

Институтът за глобални анализи, заедно със своите парньори Free Press for Eastern Europe и Science+, организира международна кръгла маса Младежкият фактор изгрява в Централна Европа: Нагласите на милениалите и поколение “Z” в България, Унгария, Латвия и Сърбия спрямо войната на Русия срещу Украйна, традиционните ценности и демокрацията, която се проведе на 29 януари в Гранд Хотел София.

Събитието беше мотивирано от тревожните резултати за възгледите на младите, идентифицирани от IGA, които може да имат негативни последици за демократичното и прозападно развитие на България. Въпреки очакванията в противоложната посока, младите хора в страната не се отличават със значително по-прогресивни и демократични политически позиции, често пъти изразявайки проруски и традиционни социални схващания. Кръглата маса анализира причините за тези притеснителни тенденции на базата на сравнения на приликите и разликите между българските младежи и техните връстници на Балканите, в Централна Европа и Балтийските страни, като се предоставиха и предложения за справяне с проблема. 

Във встъпителните слова д-р Румена Филипова от IGA, Мария Садуская-Комлах, директор на Free Press, Диана Петриашвили, изпълнителен директор на Free Press, Руслан Трад, координатор за България на Free Press се обединиха около виждането, че възприятията на младите по отношение на демокрацията, войната на Русия срещу Украйна и способността да се разпознава дезинформацията са критично важни за държавна и обществена устойчивост. Също така представляват и допълнителен рисков фактор към недостатъчната защита спрямо руска авторитарна пропаганда в Централна Европа. 

Д-р Румена Филипова отвори панелната дискусия с презентация, която представи основните тенденции в начина на мислене на българските младежи, също така отбелязвайки настроенията сред международните им връстници. Бяха дискутирани причините, обясняващи нагласите на младите. Председателят на IGA изтъкна, че 71% от младите във възрастовата група 18-34 години в България смятат, че ‘ЕС е диктаторска организация, върху която България не може да упражнява влияние’ и че 40% обвиняват Украйна за започването на войната. Тя отбеляза и световните тенденции за намаляващо участие на младите хора в изборния процес и нарастващо недоволство от демокрацията. 

Шаболшч Пани, водещ изследовател за Централна Европа във VSquare, отбеляза, че повечето младежи в Унгария са свикнали само с Виктор Орбан като основна политическа фигура, което е повилияло на възгледите им в проруска насока (предвид прокремълските позиции на унгарския премиер). Все по-голяма част от младите в Унгария подкрепят крайнодесни партии; отдръпването от изборния процес и отчуждаването от политиката също характеризират поведението на младите хора, въпреки че се наблюдават и знаци за демократичен активизъм.

Ото Табунс, основател и директор на Балтийската фондация за сигурност, насочи вниманието към разделящата роля, която обучението на руски език играе в Латвия. Учебните програми по история, съответно на латвийски и руски, се отличават в интерпретацията на ролята на Русия/Съветския съюз в латвийската история (въпреки че вече върви процес на ограничаване на задължителното обучение на руски език). Г-н Табунс също подчерта тенденцията към разнообразност в генерация Z, тъй като расте броят на чуждестранните студенти в Латвия. 

Даниел Шунтер, основател на Мрежата за балканска сигурност, представи противоречивите теденции, които характеризират нагласите на сръбските младежи. От една страна, младите хора демонстрират по-либерални възгледи в сравнение с по-възрастните генерации по отношение на миграцията, ЕС, важността на личната свобода. В същото време има продължителна тенденция на предпочитание на силно лидерство и подкрепа за ‘балансираната’ външна политика, водена от Белград, която не предполага решителна ориентация към Запада. 

Д-р Кристоф Верес, научен сътрудник в Дунавския институт и Варшавския институт, дискутира отвличането от страна на Русия на украински деца от окупираните територии като част от кремълското зловредно инструментализиране на образованието и изграждането на идентичност, за да се създат проруски генерации. Д-р Верес представи основните дезинформационни послания, които Кремъл използва, за да пресъздаде в положителна светлина условията, при които отвлечените украински деца живеят в Русия, и да фалшифицира така наречената ‘злоупотреба’ на Украйна на собствените й деца.