Институтът за глобални анализи проведе международната конференция Централна и Източна Европа на фронтовата линия: Изграждане на координиран отговор на влиянието на авторитарни държави, която се състоя на 19 май 2023 г. в София Хотел Балкан.
Симпозиумът събра водещи международни експерти от Централна и Източна Европа и Америка с цел стартирането на регионален диалог в три основни направления: 1) Обмяна на гледни точки за историческите и съвременните предизвикателства на руското и китайското влияние (особено в сферата на дезинформацията) в Балтийските държави, Централна Европа и България; 2) Идентифициране на най-добри практики на ниво правителствени структури и гражданско общество за противодействие на медийното влияние, оказвано от авторитарни държави; 3) Предложения на конкретни инициативи и план за действие за регионално сътудничество: приносът на инициативата “Три морета”, както и подобряването на свързаността между България и страните от Централна Европа и Прибалтика.
Конференцията беше открита с встъпително слово на Андриа Брулет-Родригез, заместник-посланик, Посолство на САЩ в София, която открои важността на обединението на общности със споделена визия за изграждането на сигурен и проспериращ централно и източноевропейски регион. Г-жа Брулет-Родригез посочи значителния инструментариум, чрез който чуждите авторитарни държави упражняват зловредно влияние, включително корупция и възползване от изостващите нива на медийна грамотност. Също така подчерта, че предизвикателствата на дезинформацията стават още по-трудни поради скоростта, лесното разпространяване и възприемчивостта от обществото. Затова е необходим всеобхватен граждански и правителствен подход за ефективно справяне с дезинформацията.
Последващите панелни дискусии бяха модерирани от д-р Румена Филипова, председател на IGA. Панел I на конференцията, озаглавен ‘История на устойчивост: Балтийските държави срещу Русия и Китай’, се фокусира върху тенденциите в Прибалтика. Дмитри Теперик, старши експерт по социална устойчивост, Естония, представи съвкупността от руски инициативи за влияние и враждебни наративи срещу Естония, и насочи внимание към разликата във възгледите в руското малцинство в страната, 59% от което не е съгласно с твърдението, че ‘Естония трябва да помогне на Украйна по всички възможни начини’ (в сравнение само 19% от естонското население не е съгласно с това твърдение). Г-н Теперик представи набора от послания, чрез които Китай упражнява медийно влияние в балтийската страна, както и различните целеви групи на руските и китайските дезинформационни дейности. Далия Банкаускайте, асоцииран професор във Вилнюския университет, експерт в Университета по отбрана на Швеция, старши сътрудник в CEPA, очерта екосистемата на социална кохезия, която е необходима за изгрждането на обществена устойчивост. Г-жа Банкаускайте представи сходствата и разликите в операциите за влияние, провеждани от Русия и Китай в Литва, както и враждебните информационни послания, които резонират в страната (руският медиен натиск е най-силен в областта на теми, свързани с отбраната). Александра Палкова, научен сътрудник в Латвийския институт по международни отношения, старши сътрудник в Рижкия университет Stradins, обясни разликите във влиянието, упражнявано от Москва и Пекин (Русия се възприема като традиционна заплаха за сигурността, а Китай установява влияние в икономическата сфера). Г-жа Палкова говори за историческата еволюция на взаимоотношенията между Латия и респективно Русия и Китай, предлагайки решения на ниво правителствени структури и гражданско общество за справяне с авторитарната заплаха.
Сесията ‘Въоръжаването на историята и социалните медии’ се фокусира върху използването и злоупотребите с историята в медиите и политиката. Джейсън Стайнхауер, автор на бестселъри, историк, основател на Института за историческа комуникация, глобален сътрудник в Центъра ‘Уилсън’ във Вашингтон, представи бестселъра си ‘History Disrupted’, който въвежда термина ‘електронна история’ (обособени медийни продукти, които брандират елементи от миналото за употреба в социалните платформи с цел постигане на видимост. Електронната история цели да събира гледаемост). Г-н Стайнхауер наблегна върху важността на социалните медии като фундаментално трансформиращи начина, по който се комуникира историята – социалните медии се превръщат в основни средства за споделяне и получаване на историческа дез/информация. Николай Клименюк, журналист на свободна практика (Франкфуртер алгемайне цайтунг, Нойе цюрхер цайтунг) пречупи феномена на ‘въоръжаването на историята’ през призмата на немските гледни точки за руската война срещу Украйна. Все още съществуващите ‘имперски’ възприятия на Германия като велика сила предотвратяват по-доброто разбиране на украинската кауза, като дори статусът на украинската държавност и нация се поставят под въпрос от водещи политици и интелектуалци.
Панел II, озаглавен ‘Различни гледни точки? Централна Европа отговаря на авторитарното предизвикателство’ се фокусира върху тенденциите в Полша, Чехия, Унгария и Словакия. Лиляна Шмех, вицепрезидент на Варшавския институт, представи историческия контекст, както и въпросите, свързани със сигурност и енергетика, които обуславят трудните взаимоотношения между Полша и Русия. Г-жа Шмех обясния, че целите на руската дезинформация в Полша включват подклаждането на конфликти между Украйна и Полша, създаване на атмосфера на паника и страх и уронване на международната позиция на Варшава. Павел Хавличек, сътрудник за политиката на сигурност в Централна Европа във Фондация ‘Конрад Аденауер’, научен сътрудник в Асоциацията за международни отношения, Прага, открои уязвимостите в чешкото общество спрямо чужда дезинформация, които все пак могат да бъдат преодоляни на базата на успешни примери на противодействие от страна на гражданското общество и правителствените структури. Тези примери обуславят вискоите нива на устойчивост на Чехия, които се отчитат в редица класации. Рудолф Беркеш, анализатор в Политически капитал, Унгария, обърна внимание на високата степен на уязвимост на Унгария спрямо руско и китайско влияние, способствано от унгарското правителство. В частност кремълските инициативи навлизат на базата на руско-унгарски взаимовръзки в енергийния сектор, икономически сделки, корозивен капитал, шпионски мрежи и информационно влияние. Барбара Бачова, анализатор в IGA, представи най-добри практики в Словакия за справяне с дезинформацията. Те включват ‘Hoaxes and Scams’, Фейсбук страница, поддържана от словашката полиция и Олимпиадата по критическо мислене, която представлява пример за борба с дезинформация ‘отдолу-нагоре’ чрез педагогически методи.
Дискусията ‘Мрежово сътрудничество, Инициативата „Три морета“ и пътят напред за Централна и Източна Европа в борбата между демокрация и автокрация’ се фокусира върху регионални решения за справяне с външното влияние. Матей Шималчик, изпълнителен директор на Централноевропейския институт за азиатски изследвания, обясни набора от способи, чрез които Китай изгражда имиджа си в ЦИЕ, включително на базата на официални канали на посолствата си, държавни медии, Институтите ‘Конфуций’, платени реклами, инвестиции в медии, местни прокси канали. Г-н Шималчик обособи важността на скрийнинг на чуждестранни инвестиции, финансова помощ за журналисти, правила за реклами като начини за справяне с влиянието на Пекин. Натали Фогел, старши сътрудник в програмата Kremlin Watch, European Values Center for Security Policy, аргументира успешното междудържавно сътрудничество на базата на поне четири елемента: ясна дефиниция кой ‘принадлежи към клуба’; обединение около стратегия с ясна дефиниция за заплахите; ресурси, експертиза и решителност на правителствено ниво; участие на гражданското общество; прилагане на най-високи демократични стандарти за постигане на устойчивост. Д-р Алиция Бахулска, сътрудник в Европейския съвет по междунодни отношения, научен сътрудник в CHOICE, анализира обхвата на китайското влияние в ЦИЕ, както и информационната подкрепа на Пекин за войната на Кремъл срещу Украйна. Д-р Бахулска открои важността на изграждане на мостове между възприятията на експертните кръгове и политиците по отношение на китайските инициативи за влияние. Катарина Клингова, старши научен сътрудник, Център за демокрация и устойчивост, ГЛОБСЕК, предложи набор от мерки на политическо, административно, медийно и гражданско/академично ниво, например подобряване на качеството на политическото лидерство и осъзнаване на заплахите от чуждо влияние, създаване на по-ефективни стратегичеки комуникации, обмен на най-добри практики между страните, взаимодействие с уязвими групи в обществото. Едуард П. Джоузеф, лектор и старши сътрудник, Институт по външна политика, Johns Hopkins SAIS, се фокусира върху Балканите и разви тезата, че историческите проблеми в региони не са непременно нерешими, а всъщност се подклаждат изкуствено от Сърбия, която не приема западния международен ред. Европейските държави, които не признават Косово, способстват сръбската позиция. Украйна може да разреши проблема с непризнаването на Косово.