Хибридна лекция: Китайският фактор във войната на Русия срещу Украйна

Институтът за глобални анализи организира хибридна лекция на тема ролята на Пекин в агресията на Кремъл срещу Украйна. Събитието се проведе в партньорство с Американския университет в България на 21 март 2023 г. в контекста на визитата на китайския президент Си в Москва.

Д-р Румена Филипова, председател на IGA, представи идеологическите и инструменталните причини за сближаването на китайските и руските позиции; дискутира опитите за установяване на неутралност от страни отвъд Евроатлантическата общност и нейните партньори в Индо-тихоокеанския регион и отбеляза противоречието между все по-голямото разбиране на ЕС за стратегическите заплахи от Китай и сериозното участие на европейски бизнеси в китайската икономика. Гост-лекторът Матей Шималчик, изпълнителен директор на Централноевропейския институт за азиатски изследвания, представи реакциите на страните от Индо-тихоокеанския регион спрямо войната в Украйна, включително тенденциите в гласуванията им в Общото събрание на ООН и обществените настроения по отношение на Русия. Г-н Шималчик обсъди четирите основни вектора на китайската помощ за Москва – дискурсивна, дипломатическа, икономическа и военна. Той също така отбеляза приликите между руската и китайската пропаганда и открои тенденции като например увеличението с 35% на руско-китайския търговски обмен след началото на войната. Професор Иля Ливайн от AUBG обясни позициите на страните, които се опитват да балансират между Запада и Русия в контекста на агресията на Кремъл срещу Украйна. Индия, например, купува руски нефт, което подпомага руската икономика, но Делхи се изправя и пред дилемата за това дали Москва все още може да бъде надежден партньор за доставки на военно оборудване. 

Дискусията се фокусира върху специфичните китайски разбирания за международните отношения (свързани с исторически обусловената „трибутарна система“); как фактът, че Русия поема ролята на младши партньор на Китай се отразява на позицията й в международната система; как европейските страни трябва да се отнасят към китайските инвестиции, които по принцип се характеризират като „корозивен капитал“.