Институтът за глобални анализи организира трейнинг срещу дезинформацията, който се проведе на 10 март 2023 г. в София и онлайн. Събитието се фокусира върху изграждането на сътрудничество за борба с дезинформацията и предоставянето на изчерпателни решения по отношение на информационните предизвикателства. Присъства широк набор от участници, включително представители на дипломатичекия корпус, българското правителство, Европейската комисия, неправителствени организации.
Трейнингът се състоя от 6 основни сесии, водени от експерти в съответната област и модерирани от д-р Румена Филипова. Якуб Каленски, старши анализатор в Hybrid Centre of Excellence в Хелзинки, представи иновативна аналитична програма за защита от дезинформацията (наричана four-lines approach), която акцентира върху важността от таргетирано достигане до различни сегменти от публиката, очертава предимствата и недостатъците на съществуващите мерки за борба с дезинформацията и набляга върху необходимостта от активни действия за наказване на агресорите.
Катарина Клингова, старши научен сътрудник към Центъра за демокрация и устойчивост в GLOBSEC, представи основните измерения на изграждане на ефективни стратегически комуникации, включително дефиниции, актьори, стратегии, послания и целеви групи. Също така бяха представени най-добри практики от Естония, Великобритания и Швеция.
Ето Бузиашвили, научен сътрудник за Кавказ в Atlantic Council’s Digital Forensic Research Lab, се фокусира върху справянето с руската и китайската дезинформация на базата на инструменти за онлайн анализ за събиране на данни за потребителска активност в Телеграм, установяване на координирани неавтентични дейности във Фейсбук, архивиране на данни. Г-жа Бузиашвили дискутира и предимставата на отворените данни и как да бъдат използвани за ефективен анализ.
Дмитри Теперик, изпълнителен директор на International Centre for Defence and Security в Естония, представи начините за изграждане на когнитивна и обществена устойчивост срещу дезинфомацията, като се позова на естонския опит. Г-н Теперик анализира основните компоненти за изучаване на устойчивостта и предложи практически примери от Естония като провеждането на курсове за психологическа защита; курсове по национална отбрана за възрастни и в училищата; Лига за резистентност за младежи.
Мина Киркова, редактор в Deutsche Welle България и изследовател към factcheck.bg, говори за създаването на ефективна комуникация по време на криза и бързо и ефективно противодействие на дезинформацията преди тя да достигне до голяма публика след критично събитие. Г-жа Киркова представи примери, свързани със земетресенията в Турция и Сирия; саботажа на Северен поток; руската инвазия в Украйна; ковид пандемията, за да илюстрира скоростта и техниките, чрез които пропагандата се разпространява след важни събития.
Руслан Трад, сътрудник в Atlantic Council’s Digital Forensic Research Lab, адресира начините за справяне с военовременната пропаганда, която се превръща в част от ежедневния живот. Г-н Трад акцентира върху целта на рускта дезинформация да създава впечатления за събития/хора (отколкото да привлече напълно на своя страна таргетираната публика), както и фалшифицирането на историята. Беше представена асиметрията между големите ресурси, които руската пропагандна машина използва, и много по-скромните ресурси на тези, които се борят с фалшивата информация