В коментар за изборите в България за El País, д-р Румена Филипова отбелязва, че с отшумяването на емоционалния заряд и острото противопоставяне между силите на „статуквото“ и „промяната“ от периода след 2021 г., избирателите вероятно се връщат към по-познат модел на предпочитание към силно лидерство.
След няколко поредни изборни цикъла без ясен изход, предишният импулс за реформи, подхранван от искания за прозрачност и борба с корупцията, отслабна. Макар тези искания да не са изчезнали, те вече не структурират политическата конкуренция по същия начин.
Ключови динамики, които оформят вота:
- Реформаторската вълна губи интензитет след поредица от избори без решаващ резултат
- Исканията за прозрачност остават, но имат по-слаб мобилизиращ ефект спрямо периода 2021–2024 г.
- Избирателите може да се връщат към утвърдени модели, включително подкрепа за доминиращи политически фигури
- Въпреки това остава отвореност към нови политически субекти
В същото време залогът остава висок и отвъд вътрешната политика: геополитическата ориентация на България остава неясна, като следващото правителство може или да запази курса към ЕС и НАТО, или да задълбочи отношенията с Русия и Китай. Дори при по-нисък емоционален заряд спрямо предишни избори, напрежението между реформи, управление и геополитическа ориентация продължава да оформя крайния резултат.